Да нямаш място нито в рая, нито в ада („Ад”- Данте Алигери)

Да  нямаш място нито в рая,нито  в ада значи,че ти си бил  пълен неблагодарник в истинския  си живот преди. Това представя  Данте Алигери в първата част  от творбата си „Божествена  комедия”-„Ад&rd

Да  нямаш място нито в рая,нито  в ада значи,че ти си бил  пълен неблагодарник в истинския  си живот преди. Това представя  Данте Алигери в първата част  от творбата си „Божествена  комедия”-„Ад”. Човек предал родината, приятелите си, роднините си, не е достоен нито да гори в ада и да търпи тежки наказания, нито да е в рая и да е щастлив. Така той остава в едно празно пространство,което не му носи нищо. Няма блаженство, няма чувства, няма нищо:

„Не знам къде е мойта плът,
Откакто тук душата ми премина.”

В  девети  кръг от „Ад”, който  е изпълнен с най-големите грешници, са и най-силните и тежки  наказания,които търпят предателите  на всичко родно и скъпо.  Те са хора без душа и  без сърце- хора непритежаващи дори собственото си „Аз”. Те са без достойнство  и его. В този кръг, където Данте разкрива най-ненавистните човешки пороци, грешниците търпят най-тежкото каказание-тънат в лед и душите им се сковават:

„Душата пада тук и леденее:ще знаеш,ако скоро си свален,че още горе може би живее плътта на зъузнещия дух зад мен”...

„Отминаха нататък в тъмнината,  където друг народ скован бе  с лед: лежаха всички гърбом  към земята и болката без  изход бе отпред.”

Това  празно пространство, в което  попада един безмилостен човек,  е място,където може да остане  сам със себе си, със своя  дух. Там той може да се  замисли и да открие какви  грешки е допуснал. Това е място  за размисъл, както на него, така  и на Бог,който в края ще реши дали предателят е достоен дори да изпитва болка. Ако в крайна сметка престъпникът се покае и наистина покаже ,че е искрен, може Господ да се смили над него.

Не е  допустимо един човек, който  живее и има всичко,да предаде  най-близките си хора. Да убиеш или нараниш човек, който те е дарил с живот или,който се е грижил за теб и е правил всичко възможно ,за да се чувстваш добре, е едно от най-големите грехове.

Грешниците гладнеят и се молят за трохичка хляб,който би могъл да им даде сили,за да осъзнаят поне страшните си дела. Това е „животът” на един подлец,който няма място никъде в този свят, изпълнен с изненади.

Престъпникът  заслужава едно място,което е  изпълнено със студена празнина  и там трябва да остане ,за  да осъзнае грешката си. Всичко това Данте Алигери представя със своята божествена ръка върху лита хартия. Автор: Албена Иванова